Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
01.12.2006 11:55 -
МОЯТА СЯНКА
Автор: dii
Категория: Тя и той
Прочетен: 825 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2007 16:48
Прочетен: 825 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.01.2007 16:48
Страх? От кого? От какво? А може би от мен самата. Страх, който е част от мен и без който не бих могла да живея, не бих могла да се разбера. Дали ще успея – не знам... Дали успехът има значение или от значение е само борбата, онези усилия, които хранят силата ми, живота ми. Хиляди посоки и нито един път, поне не и отъпкан. И защо ли го търся онзи отъпкания път, когато той не би бил мой, защо търся съдбата си в чуждата съдба...Моето лесно е чуждото трудно, лесното е чуждата съдба. Чаках съдбата си и преди да я срещна, чакам я и сега, когато вярвам, че съм я открила, а докато я чакам тя се търкаля в краката ми и нишките й се сплитат умело, някой ги вплита, Господ ми плете пуловер, за да се стопля в студа на моето търсене.
Лягам си вечер – хиляди цветни картини, мечти и въпроси се вплитат, за да съставят моята неповторима картина, за да мога да рисувам върху бялото платно, което Господ ми е дал, с боичките, които той е сътворил и го моля да направлява ръката ми... Понякога греша, понякога слагам повече червено, но знам, че това са си моите грешки, на моята картина, знам, че аз греша, но Той ме учи.
В една такава нощ, когато още бях дете и рисувах слънца и поляни, когато светът бях аз, а всички други играеха второстепенна роля в моята пиеса изведнъж се появи той. Незнам от къде чух гласа му в мрака и се изплаших, всичко което се появи изненадващо и което не е в нашата власт, което не можем да конттролираме, ни плаши. Той изтръгна съня изпод клепачите ми, направи го на топка и взе да го подмята из стаята.
- Кой си ти?
- Аз съм ти.
- Не може да си част от мен, защото не би ме било страх от теб.
- Не мислиш ли, че човек се бои най-много от себе си и затова аз те плаша до смърт?
- Аз познавам себе си, ти не си част от мен.
- Ако познаваше себе си, не би била тук сега, не би се търсила така отчаено. Никой не познава себе си.
- Но аз съм цветна, а ти черно-бял, ти не си аз, нямаш нищо общо с мен.
- Аз съм бялото, което ражда всичките ти цветове, и съм черното, което всичките ти цветове наведнъж правят , аз съм онези цветове, без които не можеш, аз съм твоята съвест, в която няма място за шарки, аз съм само черно и бяло – контрасти...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 64
Блогрол